Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
FAntastika
Автор: fantasta Категория: Лични дневници
Прочетен: 252598 Постинги: 663 Коментари: 15
Постинги в блога от Май, 2021 г.
 Бе се разминало на косъм бях разбрал от радиостацията на идиотите кои бяха моите врагове това бяха корените жители на градовете бяха се събудили и се завръщаха с нетърпение и злоба се заселваха от продължителнато спане в крио камери главно бяха воени и учени и политици за това си казах че не изкам да си имам кофликт с тях и с радиостанцията се разбрах сега бях свободен да права каквото си искам но ми бе забранено да се мяркам горе добре че не ги бях застрелял щях да им стана врак до живот и щеше да се праждосвам някаде за да се скрия от тия типове които се оказаха главно Руснаци след голямата воина нали те победиха а те бяха заспали сега отново с есъбудиха и се намесиха в живота на земята ..

И като се сетя че аз ги бях намерил навремето заспали и ги бях събудил глупака бях аз и за трепане пак бях аз но аз обичах руснаците те бяха браски народ на българите и бяха ги спасили при воината като отказаха да истрелят атомни оръжия към българия 

Категория: Поезия
Прочетен: 575 Коментари: 0 Гласове: 0
 Колко вилнях само аз си знам яко пиене много закачки и накрая секс с три мадами парите вървяха яко но аз имах много бях забравил за проблемите си до като два идиоти не ме одвлякаха не знаех какви са пари ли искат ще им дам не знаех нищо бяха ме похитили от дискотеката и ме бяха завели някаде по едно време чух мотори и слет извесно време кацнахме и след ходене бях накаран насила да седна махнаха ми превръзката на очите и остата и попитаха

-         Ти ли си оня дето имаше кола която обикаляше насам и там по нашите градове – попита млад мъж пред мен бяхме в една кръчма пак тук горе познах я веднага оказа се същата дето бях преди това момичетата бяха същите и бяха се свили в дъното

-         Ами аз съм но ти коиси кои преставляваш сам ли си тук – попитах го

-         Не има още двама одвън да не мислиш че ще се измъкниш –каза тои

-         О не знам дали но ще а ти с епитам ще бъдеш ли мъртъв или ще ми трябваш жив –казах му

-         И така не се разбрахме аз съм Макс и аз питам не ти и ми е заповядано да не се церомоня с теб а да те обия при съпротива та ще те помоля да не ме дразниш –каза тои

-         Ами направи грешка с това вече ми стана ясно че не ми си нужен казах аз и направи грешка –казах аз

-         Момичета защитете ме тои ме заплашва –казах аз на глас

Трите робота това и чакаха да разберат дали съм в опасност и с енахвърлиха върху похитителя тои не можа да мигне и пистолета му бе отнет и лежеше в бесъзнание а другите двама бяха нетрализирани .

Аз зех пистолет и ги застрелях и тримата благодарих на красивите роботи и след като си зех една хубава кола се издигнах на определена височина и подкарах колата си към безопасна къща доста далеч от случелото се с тия зверове

Аз кацнах на една хубава къща задесвах системата за защита лазари и дрони и си легнах спокоен тъкмо в това време ония тримата се събуждаха от истрелите с стоп патрон които ги приспал сигорно и за часове

 

 

                                                                   Краи 

Категория: Поезия
Прочетен: 188 Коментари: 0 Гласове: 0
 Тя бе чудесна правих секс с кукла и не с една а те дори не се вълнуваха за това а аз бях оплашен но свърших работата сега бе минало сичко аз спах в една къща чудесно и сега пред мен бе дилемата как да се махна от тук и какво да правя по нататък

Изходът от тук бе лесен скачаш от селото и готово но какво ще правя по нататък нямам кола а и не бях с есетил че ще ми трябва повече от една а имаше бол но сега сичко бе променено скокат от селото ме искарваше от играта поне времено ..

Ако се опитах да си намера друга преди да ги оберат колите бе втори варият но как ще се места от съд в съд тоес от село в град и от град в село за да намера поне една запазена кола или принтер за да ми напечата виж за принтерите не се бяха сетили навярно те нямат толкова акъл но пак остава проблема че не мога да се предвижвам от град на град ..

Сетихсе ще скоча и отивам в германия там има поземни гаражи с няколко коли нали там си направих моята първа добре казах си аз и отидох на перилото на селото и скочих …

Падането бе бързо парашута които носих винаги се отвори веднага и аз бях в гората близо до Град Пловдив ама това бе много далеч как ще ида до Германия с ходене е безумие и самобиство ще си поръчам дирижабъл за германия пак ще отнеме време но бе сигорно отидох до едно дърво поща и се обадих от телефона там и след малко долетя гондолата кацна и аз се качих на нея пилота слезе и ми я предаде след като платих в злато ,пари имах бол а бе събота днес има купони насякаде да ида ли или не завъзах дирижабъла и отидох до блиския магазин на дърво зех си храна и хапнах на бесетките на магазиното дърво то бе вече пладне и ми се приспа отидох на дирижабъла и заспах като първия идиот ..

Събудих с е в десет тамън за дискотека и късно за сичко друго помислих кратко и слет кратък размисъл се озовах пред една от големите дискотеки на град Пловдив да бе страхотно имаше младежи и млади девоики влезнах и си поръчах скъпо уски от истеско жито и слет като заех едно сепаре се заех с пиенетео а то бе бързо мезетата вървяха не летяха …

 

 

 

                                                 КРАИ 2 ЧАСТ

Категория: Поезия
Прочетен: 195 Коментари: 0 Гласове: 0
  

Каде да се скрия аз не знаех гонеха ме бях се мотал из летящите градове и села и се бях качил на едно малко село веднага след мен кацнаха три коли с оръжия от 21 век пистолети и автомати аз се скрих в една кръчма тя ме посрешна с музика и сервитиор робот разголено момиче на 12 според мен бе си чис япоски робот за сек услуги е бе красив но аз бях в треска от напрежение извадих си пистолета макаров и гозаредих с стоп патрони не исках да ги обивам но другия ми пистолет заредих с боини 7,62 за тт то ми то бе добро и мошно оръжия но нямах автомат за автоматична борба с тях ..

Те потърсиха на бързо и не ме намериха взеха моята кола и отлетяха смятаха че ще омръ тук за това не проявиха старание а и не искаха да загинат от оган по тях от засада не знаех кои бяха но вероятно воиници или престъпници от много време никои не е правил опит да доиде тук камо ли въражен нещо се бе променило за да земат колата ми навярно зимаха сички коли насякаде и ако имаше някои го убиваха или го отвеждаха така бях претположил ..

След като си тръгнаха аз се оспокоих и повиках робота при мен на едно сепаре тя седна плахо до мен и бе много красива …

-        И сега как се казваш пиленце –попитах я

-        Ами Пепи -каза тя

-        И ма колко години си –попитах Пепито

-        18 и съм сервиторка от скоро още не съм свикнала какво ще поръчаш –попита тя с агеско гласче

-        Ами пекано пиле и бира на корем –казах аз

-        И ти да си до мен –казах и

-        Добре господине как се казвате –попита

-        Стефан дебелия ми викат нали разбираш защо ми казват дебелия то се вижда –казах аз

-        Аз ще ида да зема поръчката и идвам –каза ангечето ми

-        Имаш ли приятелка там която да докараш да не ни е скучно –казах и

-        Да имам две да ги доведа ли –каза тя

-        Доведи една от тях наи слатката като теб да е че ще ми станете много – казах и

-        Добре –каза тя и тръгна

Тя се върна след време с поръчката и докара още едно цвете снея

 

                       
Категория: Поезия
Прочетен: 178 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: fantasta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 252598
Постинги: 663
Коментари: 15
Гласове: 101