Мен не ме познаваха но не ме познаха че съм от горе в кръчмата бе пълна аз намерих свободно място и седнах на масата имаше още трима двама младежи и една красива >Мадама > а тя бе много красива
-
здрасти аз се казвам Наса а ти - каза тя
-
ами Стефан – казах и
-
от каде си не си от тук чужденец – каза тя
-
да от далеч съм а ти от тук ли си – попитах я
-
да от тук съм ти не си от този свят нали – попита
-
да но се га нямам възможност да ти обясня от Горе съм – казах аз
-
Стефка от кои град си – попита тя
-
Повдив – казах и аз
-
тук не са останали Пловдивчани одавна за тях се расказват легеди че са герпои и са много силни и с специялни уреди които им помагат – каза тя
-
да мила верно е аз имам много работи но не искам да ги използвам сега и съм се насочил да помагам на вас ДОЛНИТЕ ХОРА – казах и
-
ма ние не сме долни – каза тя
-
нямах предвит това – казах и
-
а какво имаше предвид – попита
-
ами висте от доло аз съм отгоре -казах и
-
а ма ти си от горните хора н е сме виждали такива от години -каза тя
-
да никои н ее идвал долу да ви помага мо аз реших и доидох – казах аз Стефан
-
и как ще ни помогнеш та при нас няма никаква възможност с която да ни помогнете ние от хиляди години сме си така е не са бас хиляди но поне няколко стотин години са минали от колямата ВОИНА която е изменила сичко но аз ще ви помогна колкото мога за сега
С кола или с Кока аз не знам дори какво е това но го видях от един клим на дж Дамян които го споменаваше аз не знаех какво е това но се кефих на музиката а самата музика я бяхме намерили случяно в един от многото букери които бяха намерини след ядрената воина преди 400 години но ние случаино го бяхме намерили този букер с музиката там го чух за първи път аз бях млад човек и с еказвах Валентин Бореца и бях от с.Браниполе облас Пловдиско но сега толкова години н еможеш да разбереш каде е това но ние го знаехме така от миналото..
Кои бе Дамян за мен тои бе бог и аз пусках музиката постояно правехм едискотеки на едно самотно дърво кръчма което се казваше Хали Гали и бе яка малка кръчма ние пиехме там евтина ракия Смокинова която бе най евтината но се пак бе ракия и не бе фалшива за това ние ,аз и приятелуите ми бяхме сяки петък и събота там правихме голям копон сички младежи смятаха за страхотно да се веселят там аз и този ден се бях запътил към там но така и не стигнах открадна ме ,одвлече ме дрон и ме занесе към един от градовете горе ..
Т я бе красива аз се влюбих в нея веднага щом я видях тя бе малка но аз я харесвах за това дрона слет като ме постави внимателно пред нея аз и забих шамар тя ми заби по силен от моя шамар …
-
Ма за що аз искам да те спася -каза тя
-
аз не искам одоло са приятелите ми – казах аз
-
ма ако искаш ще ги принеса тук – каза тя
-
Извиняваи малката но ти коя си – попитах
-
АЗ СЪМ ТВОЯТА БОГИНЯ
Колкото ми бях луд бях много загрижен за нея племиницата аз я бвх оставил на дървото и се бях отправил към моя стар дом бях се върабжил с Макаров и калашников кацнах на земята и излязох от колата колата отлетя нагоре и зависна на определена височина ..
Отворих вратата и видях че сичко бе разграбено и разбито вътре бяха се нанесни бедняци които де оплашиха от мен .
-
Спокоино няма да ви навреда тук живях някога искам да вида как е няма да ви нявреда – казах пак на тях
-
моля ви ние сме бедни хора моля даи те ни храна ако имате моля -каза един от младежите
-
ще ви помогна искате ли да живете добре и да не сте гладни може да доидете с мен … - казах им
-
господине ще доидем насякаде само да ни дадете храна – каза Младежа
-
Как се казваш приятел – попитах го
-
Вало а ти как се казваш господине – попита тои
-
Стефан и съм жевял тук като вас сега съм горе -казах им
-
на летящите ли – попита тои
-
да там съм – казах му
-
Колко човека сте попитах го -аз
-
Много сме но Гладни господине -каза тои
Хората се размърдаха и дествително разбрах че са много поне 100 човека бяха за тази малка къща бяха се натрупали като сърдини …
-
Елате с мен ще ви закарам горе в една от градините или по добре в град или село спорет мен в село с няколко градини ще е добре – казах аз
-
Добре господине доверяваме ви се моля помогнете гладни сме – каза тои
Аз ги изведох от домът ми изоставен от мен но сега едиствено спасение от радияция и студ..
Помое време отне три четери чяса но ги заселих в едно село с помоща на градините те си заклаха няколко заици и една крава и с зелечуци от друга градина се нахраниха добре а бе нищо за градините които им предоставих а и с наличните оръжия и коли те можеха да ходат на лов и да нападат градове и градини те бяха много доволни и ми благодариха предоставиха ми ЖЕНА ….
Домът ми се насочи надоло и кацна на едно огромно дърво ние цялото семество слезнаха цялото семество и се заеха с това да превърнат огромното дърво което имаше поне 100 метра дияметър и бе толкова голяма че заемаше плош колкото цяло село но ние се справихме за ден и бяхме готови с помещенията бяхме изрязали няколко етажа по точно три но за сега бяха голи без мебели и обзавеждане но с помоща на летящата къща го обзаведохме горе доло но пък летящия дом бе изпразнен от мебели и сичко за това пуснах домът да се върне доре като преди това бяхме превзехме друг по голям дом които бе супер за това не се притеснихме ние се заселихме в дървото но не направихме изхот одоло а изходът бе с летене или с въжета да се спуснехме на земята но никои не искаше за сега да слизаме долу само Племеницата Никол искаше да се види с приятели и да поговори с тях че и бе мъчно за това я качих в колата и подкарах колата ..
издигнах се плавно и скоросно се оправих към една кръчма дърво кацнах на площатка на дървото и Никол слезна от Летящия Автомобил тя се отправи към приятелите си аз отлетях нагоре с скорос и воля за свобода след малко бях в домът ми които бе сега на това огромно дърво …
Тя бе радосна че ще с евиди с приятелите си те веднага я наобиколиха и я зараспитваха ….
Колко съм велик аз разбрах след катро мои роднина се обърна срещу мен тои ме заплашваше с Убиване и Изнасилване но аз не се притесних много за мен а за племиницата ми детето на Брад ми кото обичах много а и толкова дори два пъти повече обичах неговото дете тя бе любимката на чичо си за аз реших да се кача горе горе имаше много градове и села а къщи те бяха огромно количество но те бяха недостъпни за нас за това аз се мъчех да ида горе правех опити с Балони но бе трудно да се направи с помоща на кожи аз по малко малко с година по година аз събрах и заших балон чудих се с какво да го напълна накрая реших да е с водород започнах проста електролиза и започнах да го пълна след време аз го напълних но се заблях и тои избяга за това месеци на труд и ражбота бяха загубени но аз не се отказах и се мъчех още и пак го напълних полетях и скоросно бях до една къща с куки и въжета се залових като кърлеж около нея и бях се префърлил на нея тя бе заклучена и бе с бронирани стъкла но аз не се отказвах блъсках и се мъчех но накрая я отворих за мен бе страхотно вълнение и изненада оказа се градина с плодни дървета и други хранителни видове тези плодове бяха много скъпи за доло и аз с помоща на парашути намерени там свалих тонове плодове и с тях забогатях с много пари можех да си наема охрана и да купя наи доброто жилище в дърво с голям а квадратура и за мен бе страхотно и се възползвах поръчах да преббият брачеда и тои бе в болница аз не исках да живея там и за това се прихвълих от къща в къща и накрая си намерих хубав голям дом с басен и бе с много удопств е наложи да се почисти сичко но с помоща на балона бяха качени сичките роднини тук Брат ми и снахата и Племиницата докарах и други роднини и сега бяхме спокоини никои не можеше да доиде тук а тук бях намерил кола бях я подновил с помоща на 3Д притер на домът ми и сега карах кола Летяща кола която усвоих трудно но бях с воля и мерак за това за бях СПОКОИН ЗА СЕМЕСТВОТВО И ПРИЯТЕЛИ...
